Първата географска карта на български език
Като социални институции, музеите са в непрекъснато развитие, те отразяват това, което се случва около тях. Те са част от историческата, социално-географската и национална среда. Те са важни за вписването в категорията общо наследство на нацията, на региона, на човека….Развитието на методиката за съхраняване на наследството и паметта, за представяне на културните паметници по възможно най-достъпен начин пред учениците, налага провеждането на уроци в неформална обстановка, а именно в музея. При посещения в музеите учениците добиват по-ясна представа за локална и национална идентичност и национално многообразие. Те влагат собственото си светоусещане и създават свои продукти, така се утвърждава уникалността на населеното място, на региона. А това е особено важно в днешния глобализиращ се свят.
В музея неусетно се преплитат култура, образование, културно многообразие, предприемачество, патриотизъм…Това е една положителна сила, за социализация, за опазване на българската идентичност, за да могат следващите поколения да изградят собственото си бъдеще, без да пренебрегват своето минало.
Връзката „училище-музей” в Национален музей на образованието - Габрово, е свързан с нови форми на неформално учене. Музеят е отворен с иновативни дейности да стимулира сътрудничеството между учителската и музейна общност, чрез прилагане на съвместни добри практики за работа с учениците. Това е заложено и в Устройствения правилник на НМО, както и чрез изградения център „Музейно училище”.
Една от формите на въздействие е провеждане на урок в музея от учители или музейни специалисти. Това налага нов език на общуване с учениците, основан на приятни емоции, трайни спомени и незабравими преживявания. Идеята за такъв вид урок, за запознаване на учениците с първите български географски карти и познания по картография, се зароди след разговори и обсъждания с музейните специалисти, както и от спонтанно изразено желание на ученици.
Така музеят винаги успява да бъде по-интересен и различен…Като най-удачна форма се възприе формата на урок за нови знания.Цел на урока:

В урока се спазва изискването на Ядро 5 от учебната програма за 5 клас и Стандарт 1, според което учениците придобиват умения да използват елементите на географската карта, да различават видовете географски карти и основните способи за картографиране.
умения
Да се формират умения за работа с географска карта и атлас.информация
За получаване на информация от различни източници.интерпретация
За интерпретиране на информация.описание
За представяне на информация – да работят с контурна карта, да представят географско съчинение – описание.познание
Да се формират ценности (отношения и стойности): интерес към географското познание, за причинно-следствената обусловеност на нещата, да представя и защитава географски маршрути.Методи
Обяснителен географски разказ, работа с карта, работа с контурна карта, работен лист.
Междупредметни връзки
с историята, с музейното училище.
Ход на урока



Източник: www.nationlibrary.bg


Използвана литература
- Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности: Критика и хуманизъм. София, 1998.
- Българите Атлас - The Bulgarians Atlas, Ред. Ал. Фол, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследвания на българите, 2001, стр. 290.
- Карагьозова, М., Националният музей на образованието, живата памет за просветната ни история, с поглед към съвремието. В: Сборник Началото и пътят напред. Музейна хроника. Национален музей на образованието. Изд. „Фабер”, 2018.
- Коен Б., 120 години от издаването на първата карта на български език, София, ГУГК, Сборник статии по картография, бр. 5, 1963.
- Караиванов Н., Български възрожденски картограф(200 години от рождението на Александър Хаджи Русет), София, сп. География, бр. 2, 2010, стр.42-43.
- Караиванов Н., Болградската гимназия. По случай 150 годишнината от откриването на Болградската гимназия, Одеса, Конгрес на българите в Украйна, Редакция на в. „Роден край”, 2-ро изд., 2008, стр.140.
- Учебник по география и икономика за 5 клас. Изд. Просвета. С. 2019.
- Livingstone, David /Withers, Charles (eds) 2005. Geography and Revolution, Chicago: University of Chicago Press.
- nationlibrary.bg
- ruse.eu/bg/first
РАБОТЕН ЛИСТ

1. Какъв е статутът на учебния предмет география, през периода на Възраждането?
б/ изучава всичко за света
в/ съществува заедно с другите науки
2. Какво съдържание са имали географските знания преди Освобождението?
б/ изучава човека и социалния ред
в/ съдържа практически всичко за света
3. Колко карти са били отпечатани в началото на Възраждането, които отразяват етническия пейзаж на Европейска Турция?
б/ не е отпечатана нито една карта
в/ има 1 отпечатана карта
4. С какво събитие свързваме името на Александър Хаджи Руссет?
б/ издаване на първият български глобус
в/ издаване на първите контурни карти
5. По какъв способ е изобразен релефът на първата географска карта на български език?
б/ чрез щрихи
в/ чрез сенки
6. Как са обозначени и наименувани населените места по картата?
б/ местности, области, градове
в/ столица, окружний град, град, местечко и село
7. Съобщителната мрежа е представена като:
б/ пътища, пътеки, маршрути
в/ пут, пътешествие, пътечки
8. Какви грешки се откриват при местоположението на селищата върху картата?
б/ селищата Дебър и Охрид са съотнесени към Албания, към Дунавска България е Сливен
в/ Габрово и Търново са към Северозападна провинция.
9. Кога и къде е роден Александър Хаджи Руссет?
б/ през 1811 година в Киев
в/ през 1820 година в Карлово
10. Къде се съхранява в оригинал картата на Александър Хаджи Руссет?
б/ в Народна библиотека „Иван Вазов”, София
в/ в Национален музей на образованието, Габрово
Оценка на работния лист:

Изработил:
20.08. 2019 г.
гл. ас. д-р П. Йорданова
гр. Габрово