Първата географска карта на български език

(Или опит за представяне на географски урок в музея, подходящ за ученици от 5-6 клас)

Гл. ас. д-р Поля Йорданова - Национален музей на образованието – Габрово

Като социални институции, музеите са в непрекъснато развитие, те отразяват това, което се случва около тях. Те са част от историческата, социално-географската и национална среда. Те са важни за вписването в категорията общо наследство на нацията, на региона, на човека….Развитието на методиката за съхраняване на наследството и паметта, за представяне на културните паметници по възможно най-достъпен начин пред учениците, налага провеждането на уроци в неформална обстановка, а именно в музея. При посещения в музеите учениците добиват по-ясна представа за локална и национална идентичност и национално многообразие. Те влагат собственото си светоусещане и създават свои продукти, така се утвърждава уникалността на населеното място, на региона. А това е особено важно в днешния глобализиращ се свят.

В музея неусетно се преплитат култура, образование, културно многообразие, предприемачество, патриотизъм…Това е една положителна сила, за социализация, за опазване на българската идентичност, за да могат следващите поколения да изградят собственото си бъдеще, без да пренебрегват своето минало.

Връзката „училище-музей” в Национален музей на образованието - Габрово, е свързан с нови форми на неформално учене. Музеят е отворен с иновативни дейности да стимулира сътрудничеството между учителската и музейна общност, чрез прилагане на съвместни добри практики за работа с учениците. Това е заложено и в Устройствения правилник на НМО, както и чрез изградения център „Музейно училище”.

Една от формите на въздействие е провеждане на урок в музея от учители или музейни специалисти. Това налага нов език на общуване с учениците, основан на приятни емоции, трайни спомени и незабравими преживявания. Идеята за такъв вид урок, за запознаване на учениците с първите български географски карти и познания по картография, се зароди след разговори и обсъждания с музейните специалисти, както и от спонтанно изразено желание на ученици.

Така музеят винаги успява да бъде по-интересен и различен…Като най-удачна форма се възприе формата на урок за нови знания.

Цел на урока:

Да се формират основите на географска култура на учениците от 5 клас, като част от тяхната обща култура за ориентиране и за разумна дейност в географското пространство на регионално ниво (практически умения за работа по картата на България), като придобитите знания се интерпретират и допълват със знания, придобити и в музея, след наблюдение на изложените там географски карти.
Image

В урока се спазва изискването на Ядро 5 от учебната програма за 5 клас и Стандарт 1, според което учениците придобиват умения да използват елементите на географската карта, да различават видовете географски карти и основните способи за картографиране.

01

умения

Да се формират умения за работа с географска карта и атлас.
02

информация

За получаване на информация от различни източници.
03

интерпретация

За интерпретиране на информация.
04

описание

За представяне на информация – да работят с контурна карта, да представят географско съчинение – описание.
05

познание

Да се формират ценности (отношения и стойности): интерес към географското познание, за причинно-следствената обусловеност на нещата, да представя и защитава географски маршрути.

Методи

Обяснителен географски разказ, работа с карта, работа с контурна карта, работен лист.

Междупредметни връзки

с историята, с музейното училище.

Ход на урока

През първата половина на ХІХ в. статутът на географията в българските земи е коренно различен. Смятат я за приложна дисциплина, предназначена да обслужва развитието на търговията и функционирането на държавния апарат, като ги снабдява с картографски материали и статистически данни – особено за непознатите земи на колониите.
Географското познание се преподава като увод или допълнение към други дисциплини – примерно история или естествознание. Съответно, няма и професионални географи. Сведенията в тази област се събират или от представители на гореспоменатите научни клонове, или от любители – пътешественици, дипломати, търговци, инженери, военни, служители в колониалната администрация.
За разлика от историческия разказ, географското описание през Възрожденския период представлява набор от разнородни данни. Голяма част от тази информация може да се събере от личен опит и изложението й не изисква специализирана квалификация. На практика всеки от българските преводачи на учебници по география е в състояние да разшири уроците за Европейска Турция със сведения за градчета и села, които лично той познава. Благодарение на този потенциал географията се оказва един от първите идеологически ресурси за конструиране на колективна идентичност, който е усвоен във възрожденската култура. Вторият фактор, който мотивира изключителния интерес към географското познание през този период, е свързан с характера на самата дисциплина. До голяма степен би могло да се твърди, че по стечение на обстоятелствата в български условия географията трупа капитал от недостатъците си. Нейният прием провокира такъв ентусиазъм именно, защото дисциплината няма собствен предмет и съществува, за да систематизира резултатите от анализа на други науки. Тя се намира в начален стадий на развитие и поради това е описателна, повърхностна и еклектична. Географският кадър цели да регистрира, да преброи и да измери всичко, свързано с човешкия, стопански и природен ресурс на земята.
В нейната същност се съдържа практически всичко – и космосът, и планетата, и човекът, и социалният ред. За една култура, чиято писмена традиция е прекъсната от векове, усвояването на такъв елементарен, но изчерпателен набор от информация е повече от важно. Географията печели своята позиция не само, защото се оказва в състояние на компенсира дефицита на учебници по българска история. Географията се налага толкова категорично, защото бива оценена като инструмент, който позволява ефективно да се популяризира азбуката на модерността.
Начинът, по който се използват географските карти и глобуси е добър пример в това отношение. Тяхната класическа употреба е свързана с формирането на представа за родина и по принцип българският казус не прави изключение от това общо правило. Специфичното в случая е по-скоро в стратегията, с която се формира чувство за териториална принадлежност. Тя се изгражда като сложен баланс между универсалното познание, националното и локалното. Едва ли е случайно, че голяма част от картите изобщо не показват конкретна територия, а онагледяват земята като планетарно тяло.
Факт е, че до края на периода под османска власт не е отпечатана нито една карта, която да отразява етническия пейзаж на Европейска Турция. Напълно е възможно липсата да се дължи на недостатъчните компетенции на възрожденския елит в картографската наука. Но от друга страна, би следвало да имаме предвид, че по това време вече има някои опити за преработка на карти, отпечатани в чужбина. Няма географска карта от този период, която да показва цялата Османска империя. Учениците наблюдавали или европейската, или азиатската й част, но никога и двете заедно.
.
Image
Image
Карта на България и прилежащите и държави от
Решаващо влияние върху процеса оказва борбата за отделяне на българската църква от Цариградската патриаршия. Мащабната политическа акция десетилетия наред се отразява от печата и благодарение на това в края на 60-те години събирателният образ на България, Тракия и Македония се утвърждава като „българска триада”. Но възрожденската култура така и не получава ясна представа къде точно минават границите на България, Тракия и Македония. Има очертани граници, но те отговарят на вътрешно-административното деление на империята. Това са вилаети, чиито предели изобщо не са съобразени с това, къде би трябвало да минават границите на традиционните области. От друга страна, имената на вилаетите (административни области) не са обозначени. Имената на областите са изписани с големи черни букви, които пресичат пунктирните линии, очертаващи пределите на отделните вилаети. Пресилено е да се твърди, че възрожденската култура успява да си изгради конкретна представа за границите на така наречените етнически български земи. Неслучайно върху политическите карти – за разлика от физическите карти на Европа – не са правени никакви промени, които да отразят засилено българско присъствие. Няма карти, които да показват териториалното разпределение на етническите групи. е факт, че Възраждането не създава карта на населените с българи земи.
 
Image
През разглеждания период се поставя началото на развитието на българската картография. А началото свързваме с името на Александър Хаджи Руссет. Той издава в Страсбург през 1843 г. първата карта на български език под името “Карта на сегашная  Болгария,Тракия, Македония и на прилежащите земли, рисувал, писал и литографирал Александър Х. Руссет”
Част от картата на Александър Хаджи Руссет

Източник: www.nationlibrary.bg

Има сведения, че е издадена е в 4 листа, с размери 76/87 см, с приблизителен мащаб 1: 1 645 000. Тя е предназначена за ”новосъставленото славянобългарско училище в Русчук”. Няма данни за картографското заведение, където е изработена. Спонсор на издаване на картата е бащата, Димитър Хаджи Руссет. Картата му е съставена по примера на съществуващата карта на френския военен инженер Лапи от 1822 година, със заглавие „ Генерална карта на Европейска Турция”. Релефът на картата на Хаджи Руссет е изобразен чрез щрихи, като показва главното било и посоките на планинските разклонения. Картата е била много актуална и модерна за своето време. Тя е с красиви надписи и е лесна за четене. Населените места са обозначени и наименувани като столица, окружний град, град, местечко (местности) и село. Границите са определени като държавни и административни. Интересна е съобщителната мрежа, която е представена като: почтови(пощенски) път, караванский пут(пътища за керваните, превозващи стоки) и пут (пътища). Сравнително добре е показана хидрографската мрежа, както и имената на водните обекти. Прави впечатление силното руско влияние в наименованията. Откриват се и грешки, като например селищата Дебър и Охрид са съотнесени към Албания, към Дунавска България е Сливен и още някои такива грешки. Това се дължи по-скоро на повтарянето на грешките, допуснати в картата на Лапи.
Александър Хаджи Руссет е роден през 1810 година в Кишинев, но за съжаление, няма известни дата и месец на раждане. Българските архиви и библиотеки до днес не разполагат с негов портрет или снимки. Известно е, че той е участник в Руско-турската война от 1828-1829 година, като подофицер. Учителствал е в Котел. По-късно е учил е в Париж и в Страсбург. Работил е като преподавател и заместник-директор на Военното училище в Букурещ. Много сериозно е работил и върху историята на българския народ, като дори е подготвил историческа книга в ръкопис. Впоследствие, книгата не е била издадена, а ръкописът е изгубен. След издаването на картата, Александър Хаджи Руссет е възнамерявал да изработи и издаде през 1861 г. и етнографска(етническа) карта на България с помощта на Г.С. Раковски и на учителите в България. Това начинание не се е реализирало, тъй като през есента на 1861 година, на 51 годишна възраст той умира след прекарано тежко простудно заболяване.
През 2010 г. е чествана 200 годишнината от рождението му, в град Русе. Неговата историческа географска карта, в оригинал, се съхранява в Старопечатния фонд на Русенската регионална библиотека „Любен Каравелов”. Картата попада в библиотеката като част от дарението от старопечатни книги и периодични издания, направено през 1977 година от видния русенски книжар Никола Даков. Днес картата може да се намери лесно в „Дигиталната библиотека” на Народната библиотека „Св. св. Кирил и Методий” в София.
Image
Image

Използвана литература

  1. Андерсън, Бенедикт. Въобразените общности: Критика и хуманизъм. София, 1998.
  2. Българите Атлас - The Bulgarians Atlas, Ред. Ал. Фол, София, ТАНГРА ТанНакРа ИК, Център за изследвания на българите, 2001, стр. 290.
  3. Карагьозова, М., Националният музей на образованието, живата памет за просветната ни история, с поглед към съвремието. В: Сборник Началото и пътят напред. Музейна хроника. Национален музей на образованието. Изд. „Фабер”, 2018.
  4. Коен Б., 120 години от издаването на първата карта на български език, София, ГУГК, Сборник статии по картография, бр. 5, 1963.
  5. Караиванов Н., Български възрожденски картограф(200 години от рождението на Александър Хаджи Русет), София, сп. География, бр. 2, 2010, стр.42-43.
  6. Караиванов Н., Болградската гимназия. По случай 150 годишнината от откриването на Болградската гимназия, Одеса, Конгрес на българите в Украйна, Редакция на в. „Роден край”, 2-ро изд., 2008, стр.140.
  7. Учебник по география и икономика за 5 клас. Изд. Просвета. С. 2019.
  8. Livingstone, David /Withers, Charles (eds) 2005. Geography and Revolution, Chicago: University of Chicago Press.
  9. nationlibrary.bg
  10. ruse.eu/bg/first

РАБОТЕН ЛИСТ

Image

1. Какъв е статутът на учебния предмет география, през периода на Възраждането?

а/ не е учебен предмет
б/ изучава всичко за света
в/ съществува заедно с другите науки

2. Какво съдържание са имали географските знания преди Освобождението?

а/ изучаването на Космосът
б/ изучава човека и социалния ред
в/ съдържа практически всичко за света

3. Колко карти са били отпечатани в началото на Възраждането, които отразяват етническия пейзаж на Европейска Турция?

а/ има 3 отпечатани карти
б/ не е отпечатана нито една карта
в/ има 1 отпечатана карта

4. С какво събитие свързваме името на Александър Хаджи Руссет?

а/ издаване на първата географска карта на български език през 1843 г.
б/ издаване на първият български глобус
в/ издаване на първите контурни карти

5. По какъв способ е изобразен релефът на първата географска карта на български език?

а/ чрез цветове
б/ чрез щрихи
в/ чрез сенки

6. Как са обозначени и наименувани населените места по картата?

а/ град, столица, село
б/ местности, области, градове
в/ столица, окружний град, град, местечко и село

7. Съобщителната мрежа е представена като:

а/ почтови път, караванский пут и пут
б/ пътища, пътеки, маршрути
в/ пут, пътешествие, пътечки

8. Какви грешки се откриват при местоположението на селищата върху картата?

а/ София е в центъра на картата, към Дунавска България
б/ селищата Дебър и Охрид са съотнесени към Албания, към Дунавска България е Сливен
в/ Габрово и Търново са към Северозападна провинция.

9. Кога и къде е роден Александър Хаджи Руссет?

а/ през 1810 година в Кишинев
б/ през 1811 година в Киев
в/ през 1820 година в Карлово

10. Къде се съхранява в оригинал картата на Александър Хаджи Руссет?

а/ в Старопечатния фонд на Русенската регионална библиотека „Любен Каравелов”.
б/ в Народна библиотека „Иван Вазов”, София
в/ в Национален музей на образованието, Габрово

Оценка на работния лист:

Image
При правилно решен тест - 30 точки, оценка Отличен 6.
Минимален брой точки - 10 точки.

Изработил:

20.08. 2019 г. 

гл. ас. д-р П. Йорданова

гр. Габрово

Please publish modules in offcanvas position.