На базата на документите и материалите, съхранявани в НМО да се покаже как българите, в епохата на Българското Възраждане - XVIII - XIX в. възприемат и прилагат европейския опит, срещат Европа и променят себе си и империята, в която живеят. Да се проследят пространствено-времевите връзки на протичащите промени и учениците да осъзнаят единството и многообразието в развитието на човешкото общество. Да потърсят връзките и допирните точки между промените в Европа и промените сред възрожденските българи.

• За различаване на процеси на синхронност и асинхронност в културно-историческото развитие на европейското и българското общество през XVIII-XIX в.
• За пространствена локализация и хронологизация на събития.
• За извличане и обработване на информация от различни източници и представянето й в графичен вид.
• За конструиране на описателен текст.
• За оценка на историческа личност.

взаимоучителен метод, учебни програми, европеизация, Българско книжовно дружество, институции, модерност.

за нови знания
урок в музея.

Беседа, индивидуална и групова
самостоятелна работа, мозъчна атака.

Учебен филм, учебници и периодичен печат от епохата на Възраждането, съхранявани в НМО, възстановка на класна стая на взаимно училище в НМО, взаимоучителни таблици, макет на взаимно училище, материални ценности от килийното, взаимното и класно училище, съхранявани в НМО.

Място на провеждане на урока: Възстановената учебна стая на взаимното училище.

1. Учениците посещават експозицията на НМО, раздел „Просветното движение през Възраждането" и се запознават с протичащите през тази епоха културно-духовни промени.
   
   
2. В библиотеката на НМО разглеждат и се запознават с възрожденския печат и учебникарската литература - сп. „Любословие”, сп. „Читалище”, в. „Цариградски вестник”, „Буквар с различни поучения” от д-р П. Берон.
   
   
3. Разглеждат възстановката на килийното училище и възстановката на учебната стая на взаимното училище.
   
   

   Участници в урока:

   Ученици от 10-ти клас, изучаващи Нова обща история.

Новото време е епоха, в която се поставят основите на модерната цивилизация. Освободен от религиозния си мироглед, човекът преоткрива себе си, опознава нови светове, създава нови материални и духовни ценности, изгражда новото капиталистическо общество. Тази епоха позволи на човека да докаже своите възможности и да изгради свят, основаващ се на общочовешки принципи и на научно доказани закономерности. Част от този свят са и българите. Живеещи през този период в периферията на Европа, в Османската империя, те по различни пътища и чрез различни начини се докосват до достиженията на модерна Европа и се приобщават към европейската цивилизация.

На учениците се пуска откъс от учебен филм, създаден от специалистите на НМО. Те се разделят на групи и им се поставят следните задачи:

1. На базата на информацията от филма да запишат в кои държави и училища се учат българите и с какви средства се обучават.
2. Отбележете видовете училища: кога, къде и кой ги създава.

Попълват тематична и хронологична таблица

На учениците се предоставят от фондовете на музея копия от екземпляри на „Рибен буквар„ на д-р П. Берон и писма на В. Априлов със задачата да опишат какъв тип училище предлагат двамата възрожденци.

Взаимното училище, за което разказват д-р П. Берон и В. Априлов, поставя основите на модерното образование. Идеята за неговото създаване е взаимствана от Англия.

Ние се намираме във възстановката на учебната стая на габровското взаимно училище. Пред вас са скиците на взаимното училище в Англия, създадено от педагозите Бел и Ланкастър за ограмотяване на деца от колониите и в големите градове за нуждите на индустриалната революция.

Разгледайте изображенията на английското училище и сравнете с габровското:

Взаимните училища прерастват в класни, а класните в гимназии. През 1872 г. отваря врати Габровската гимназия.

Пред вас са програмите на габровските училища, разработени от учителите на Габровската гимназия Ив. Гюзелев, Р. Каролев и П. Генчев и одобрени от училищното настоятелство. Разгледайте ги и посочете какви предмети се учат в габровските училища, какви са целите на училището, хармонират ли с училището в Европа.

1. Задачата на училището е „да развие в человека способност на самостоятелно усвояване на знанията, защото от туй ще се яви в него дух на издирване и стремление към самостоятелен труд, с други думи, училището трябва да ни научи как да се учим”- европейски идеи: образование, обучение, учене, самостоятелно усвояване на знанията, практическа насоченост.
2. Програмите обхващат учебните предмети във всички съществуващи училища- взаимно, девическо, класно /гимназия/. Определят се няколко групи учебни предмети - Закон божи, Български език и словесност /литература/, История, Математика, Естествени науки и езици. Предметите от тези групи предмети се разполагат в целия курс на обучение - от взаимното училище до гимназията. Прави впечатление, че в Девическото училище се въвеждат предметите ръкоделие и педагогика, ориентирани към възпитанието на децата и придобиване на практически умения. Няма обучение по чужди езици и обучението се ограничава до 5-ти клас, за разлика от мъжкото училище, приключващо в 7-ми клас.
3. Тези Програми показват стремежа на българските учители да унифицират образованието, да подготвят българите така, че да са конкурентно способни в Европа, за да могат да продължат образованието си в европейски висши учебни заведения. Те показват новото отношение към образованието, активното участие на българите в културните промени в Османската империя.

Учениците получават задача да разгледат макета на сградата на взаимното училище и да го сравнят със сградата на Априловската гимназия - паметник на културата, в която учат, и в която се помещава Националният музей на образованието.

В архитектурно отношение сградата на взаимното училище е паянтова постройка, наподобяваща българската старопланинска къща. Състои се от 2 етажа, покрита с плочи. На първия етаж има три помещения, използвани от занаятчии и търговци за складове на дървен материал. Вторият етаж е по-голям. По цялата фасада има чардак, коридор отвежда в две стаи. Едната голяма, а другата по-малка. В голямата се обучават децата от взаимното училище, а в малката са децата от подготвителния клас /тези, които продължават в класовете/. На втория етаж се намира и стаята, в която живее учителят. Различното и европейското в организацията на училището е неговата вътрешна архитектура - естрадата /подиума за учителя/; полукръговете, срещу които се поставяли взаимоучителните таблици; чиновете.

Учебните помагала на учениците в килийното училище са паче перо, мастилница /дивит/, черковнославянски книги.

Във взаимното училище е имало таблици, написани на говорим език, учебник по българска граматика, а в класното училище - учебници по различни учебни предмети.

Учениците разглеждат предоставени от фондовете на НМО периодични издания и правят съответните изводи за:

• развитието на новобългарския език;
• формирането на българската възрожденска интелигенция;
• създаването на институции, подпомагащи българското образование - читалища, Българско Книжовно Дружество;
• развитието на периодичния печат - разглеждане на сп. „Читалище”, „Периодическо списание”,”Ружица”,„Пчелица”;
• промяната в празничната система на българите - Празникът на Кирил и Методий в Габрово на страниците на „Цариградски вестник”. Във вестника се съобщава, че на 11 май 1859г. в Габрово е отбелязан празника на Светите братя като училищен, светски празник.

Идеите на Просвещението и на модерна Европа попадат в българските земи чрез създаването на модерно училище. То променя мисленето на българите, показва му нови идеи и възможности за развитие. Възпитава младите българчета и ги подготвя за граждани на свободна България. Училището подготвя българската интелигенция. Тя от своя страна формира у целия народ култ към образованието и напредъка. Заедно с идеите на модерна Европа в българските земи проникват и новите педагогически идеи за демократично, общодостъпно образование на роден език, освободено от влиянието на църквата. Издигат се и се осъществяват идеи за ново отношение към личността на ученика в духа на хуманизма. Формиралата се в периода на Възраждането българска интелигенция оглавява икономическите и културно-духовни промени и се включва в борбите за политическо освобождение. В класните стаи се ражда новият гражданин, с нов свободен дух и стремежи за бъдещето.

Вачков, Д., „История и цивилизация за 9 клас”

Куюмджиева, М., „Интелектуалният елит на българското общество през Възраждането”, С., 1995 г.

 Сборник,”Чужденци - просветни дейци в България”, С. 1988 г.

 Стойчева, В., ”Урокът по история”, ВТ, 2007 г.

 Цанев, Д., ”За българите - чуждата историческа българистика през XVIII-XIX в.”, С., 1981 г.