от 1 до 4 клас

Урок с Рада Госпожина

Вид на урока: КОМБИНИРАН

Специализиран музей за резбарско и зографско изкуство - Трявна

Цели на урока

Да се представи историята на Старото школо в Трявна и да се запознаят учениците с образователното дело по българските земи и в частност в Трявна през Възраждането. Основната цел е да бъде показан взаимоучителния метод на обучение в Тревненското школо, съпоставяйки го с килийното образование. Да се открои ролята и значимостта на Петко Славейков за учебното дело в Трявна и да се акцентира върху реформите, които той прави в училището.

Чрез разказа на екскурзовода да се представи една обща картина за учебното дело в Тревненското школо 1839 -1897 г. Целта ни е децата да разберат и да се убедят, че „Просвещението е потребно на всякой народ“

Идеи

Учениците да се запознаят с духовното и културно израстване на българското общество от периода на Възраждането и ролята на образованието в живота на хората. Да бъде обрисуван нагледно новия за 30-те години на ХIX в. взаимоучителен метод и неговите предимства пред килийното обучение в църквите. Да се изтъкне ролята на учителя в просвещението на българите. Учителя не само като човек, който обучава децата, но и Учителя като съставител на учебници, училищни диалози, поезия, учителя като преводач и участник в национално-революционното движение на българите, инициатор за създаване на читалища и театрални постановки. Идеята ни също е да бъде издигнат авторитета на учителя днес, чрез примери от миналото и съпоставки с настоящето.

Да бъде представен един възрожденски урок по взаимоучителната метода. Екскурзовода, в ролята на учителката Рада Госпожина и посетителите - деца, да бъдат пряко ангажирани с цялостния разказ и да са непосредствени участници в демонстрирането на взаимоучителния метод.

Чрез поставянето на учениците в автентична учебна обстановка и с много примери и нагледни материали, те да се потопят във времето на българското възраждане и така по-лесно да възприемат информацията на екскурзовода. Посетителите – деца да станат част от образователния процес по взаимоучителната метода, като заемат ролите на „показвач“ и „надзирател“. Идеята ни също е да се докоснат до калем, шикалка, да научат за табелките за похвала и порицание, да се опитат да прочетат стари текстове, да усетят как се пише на пясък с пръст. В края на екскурзоводския разказ е организирано т.н. „публично годишно испитание“, в което децата представят и част от училищни диалози по примера от Възраждането, разсъждават върху логически задачи и се опитат да прочитат стари текстове.

Акценти

историята на тревненското школо, взаимоучителен метод, ролята на учителя.

Умения и компетенции

Запознаване и усвояване на взаимоучителния метод на обучение през Възраждането
Самостоятелни обобщения и разсъждения върху ролята на учителя през Възраждането и в съвремието ни
Запознаване с исторически артефакт, работа с исторически документ – взаимоучителни таблици, работа с „Рибния буквар“
Установяване на причинно - следствени зависимости
Наблюдателност
Работа в екип
Логическо мислене
Умения за разбиране на възрожденски текстове
Сравнение между училището днес и училището в миналото – организация, дисциплина, учители
Анализ на текстове от Петко Славейков –Татковина“

Ценности

Формиране на християнски ценности и добродетели - вяра, надежда, любов към ближния, състрадание, милосърдие, мъдрост, трудолюбие и ученолюбие. Толерантност към останалите деца в общността и честност във взаимоотношенията.

Понятия и нови думи

Научаване на архаични думи и изрази – „дохожда“ - идва, „начева“ - започва, „даскал“ - учител „взаимоучителна метода“, - метод на взаимно обучение, при който по-големите и напреднали ученици обучават по-малките свои съученици, „должности“ - длъжности, думи от кавалериите и черните табелки, като: „благочинен“ - добър, „оскуден“ – беден от към думи и др.

Изгражда се представа за миналото, за обстановката в класната стая по взаимоучителната метода, Оформя се в представата на учениците формата, вида, процеса и особеностите на обучението през Възраждането.

Акценти

Българското училище

ПРЕЗ XIX ВЕК

Взаимоучителни

ТАБЛИЦИ

Учебници, учители

В ТРЕВНЕНСКОТО ШКОЛО

Ролята на Петко Славейков

И РЕФОРМИТЕ МУ В ТРЕВНЕНСКОТО УЧИЛИЩЕ

Методите на обучение и сравнение

между килийно и взаимно обучение

Образователни методи

1. Устни методи - беседа, разказ

2. Нагледни методи - показване на стари предмети, необходими в образователния процес – шикалка ( използвана при направата на мастило), калем ( уред за писане върху плака), Рибен буквар ( четене на текстове с разбиране и разсъждаване върху тях), показване на уреда за наказание - т.н. „фалага“, показване на т.н. „кавалерии“, черни табелки за наказание, показване и обясняване значението на т.н. „оруглици“, писане върху пясък и др.

Самостоятелна работа и колективни задачи

Четене по взаимоучителните таблици
Четене от „Рибния буквар“
Четене на текстове на Петко Славейков
Представяне на училищни диалози
Решаване на логически задачи
Проверка на стари знания, придобити по- време на беседата

Дидактически средства:

„Водител за взаимните училища“ – Сава Доброплодни. 1852 г. ; 2.Беседа „Учебно дело“. Л. Горанова;
100 години история на Тревнеското школо“ - Б. Даскалов,1936 г. ;
„Учебно дело в Трявна през Възраждането“ – Н. Пенчева. Сб. „Славейковото училище- извор на патриотизъм и родолюбие“. 1839 – 1989 г. ;
„Възрожденско училищно законодателство“ – В. Бонева. liternet.bg.;
Буквар с различни поучения“ – д-р. П. Берон. Фототипно издание, 2019 г.
„Рибният буквар“ – дело на Петър Берон, просветителя и реформатора на учебното дело в България. М. Аргирова – Герасимова, Д. Атанасова. cl.bas.bg/za-centralna-biblioteka-
Петко Славейков. Избрани съчинения.
Архив на Богомил Даскалов. ТТДА – Габрово, ф.455 к
Карта по история